Лондон има поне сто лица. Никой не може да каже, че познава напълно този град, в който са преплетени по специален начин консерватизмът на добрата стара Англия и екзотиката, привнесена от имигрантите от всички краища на света. Докато се разхождаш из мегаполиса, имаш чувството, че с единия крак си в Париж, а с другия - в Лахор. Но тези културни противоречия по никакъв начин не намаляват жизнеността на Лондон - напротив, обогатяват го.

Един от класическите английски пъбове в централен Лондон - Солсбъри

За първи път бях в този град преди около година. Помня претъпканото метро, тесните перони, влаковете, които идваха с такава скорост на спирките, че имах чувството, че ей сега ще завлекат някого под себе си от завихрянето на въздуха. Разходката ми из централен Лондон тогава започна от спирката на Ковънт Гардън (Кралската опера). Беше ноемврийска вечер - от онези, в които студеният въздух се примесва със ситни капчици дъжд и ти се иска да се прибереш час по скоро някъде на топло с чаша чай в ръка. И все пак, беше очарователно. Сградата на Кралската опера беше осветена приятно, по заведенията из пазара хора пиеха бира и ядяха риба с картофки. Навън беше също доста оживено като за дъждовна вечер - улични жонгльори, мимове, търсачи на слава и пари крещяха, правеха циркаджийски трикове и опитваха да привлекат вниманието на минувачите. Из площадчетата около операта се бяха образували кръгове от зяпачи, наблюдаващи уличните пърформанси с пакетчета печени кестени или захаросани бадеми в ръка. 

Оттогава нищо не се е променило. Същите сергии за печени ядки, същите продавачи на билети за представления, същите пана с шарени афиши, същите тълпи туристи, същите магазини и пъбове и същите сергии по пазара. Само коледното осветление още не е пуснато, но и това ще стане до броени дни и над улиците на Лондон ще грейнат светещи сфери и ангели с ефирни електро-крила, които ще бдят над жителите на многолюдния град.

Пазарът на Ковънт Гардън

Недалеч от Ковънт Гардън е един от символите на Лондон - кварталът Сохо. Това е мястото, което никога не дремва. Тук, както и на недалечните "Риджънт стрийт" и "Оксфорд стрийт" се намират някои от най-добрите магазини в света. Да пазаруваш в тях е смесица от усещания - нещо средно между надвисващ банкрут и фино удоволствие за сетивата. Но, с това блясъкът на Сохо не се изчерпва. В района има улички с много изящни сгради, безброй магазинчета за бижута и стилни проиведения на изкуството, цяла улица с антикварни магазини и книжарници, и дори дюкяни за старовремски шапки от врмето на Шерлок Холмс и класическа английска мода, която не си представям, че някой извън Англия би могъл да оцени по достойнство.

Старинна врата - Сохо

През деня хората сноват из малките улички на Сохо забързани и умислени. Тук-там има насядали в кафенетата или ресторантите добре облечени джентълмени и дами на делови обяд или бизнес среща. Младежи и туристи пък са полегнали из винаги свежата трева в паркчето Сохо и хапват и пийват на теферич около дървената къщичка, която удивително напомня на къщата на Баба Яга в Борисовата градина. Но по това време на деня е още рано за сериозно хапване. Едва вечер ресторантите тук се препълват и на много места трябва да почакаш да се освободи маса. В Лондон, и особено в Сохо, може да се опита всякакъв вид храна. На индийската и китайската никой не обръща особено внимание, те са най-скучните - нещо като баница с боза у нас. Защото наоколо е пълно с ресторантчета с ливанска, африканска, перуанска, виетнамска, тайландска и каква ли не кухня от цял свят. Да не говорим за сладкарниците Lola's с толкова приятни ръчно направени торти и cupcakes, че си заслужава да се пропътува разстоянието от София до Лондон дори само за тях. Но за самите англичани в топлата октомврийска вечер най-привлекателни са типичните пъбове, някои от които са отворили врати преди повече от век и половина. Интересно е, че много хора не пият бирата си вътре, а са наизлезли отпред, на открито, и си говорят на групички с по чаша в ръка. На места дори има оградени пространства пред пъбовете, предназначени специално за целта.

Старинна фасада - Сохо

В студените вечери в края на седмицата, въпреки бръснещия вятър, пред нощните клубове е пълно с чакащи да влязат вътре момичета с къси роклички и токчета, които не носят никакви връхни дрехи. Не знам, кръвта им ли е гореща, или изпитите градуси си казват своето, за да са така безстрашни и недосегаеми от студа. Но, иначе, гледката е респектираща. Не само заради мразовитите температури, разбира се. 

Пекарна - Сохо

За няколко часа може да се обиколят и някои от другите близки до Сохо места, където лондончани и гостите на английската столица обичат да се пошляят, да поседят, да позяпат и да се насладят на архитектурата и забележителностите наоколо - Трафалгар Скуеър, Лестър Скуеър, Пикадили Съркъс и Оксфорд Съркъс. Всяко от тях е различно, но и имат нещо общо помежду си - това, че кипят от живот. На Трафалгар Скуеър паметникът на адмирал Нелсън се издига толкова високо на самотен пилон, колкото се издигало в продължение на векове и английското самочувствие, преди краят на Втората световна война да го приземи и върне там, където му е мястото - на мъгливия Албион. Разбира се, по времето на Хорейшо Нелсън всичко за англичаните вървяло по мед и масло, след като през 1805 г. те разгромяват обединения испанско-френски флот при нос Трафалфар край Кадис, Южна Испания, и стават господставаща морска сила в света. Два века по-късно, ако всяващият ужас в противниците си адмирал Нелсън беше жив и видеше, как арабски и индийски семейства са окупирали Трафалгар Скуеър и си правят селфита пред статуите на прочути английски пълководци, щеше да се почувства като ударен от гръм в ясен слънчев ден. 

Залез над Трафалгар Скуеър

Не по-малко шокиран щеше да е, ако се разходеше по Пикадили Съркъс или Лестър Скуеър и видеше, как сред достолепни сгради на стотици години, старовремски таксита с издути капаци, червени двуетажни автобуси и винтидж телефонни будки (някои от които все още работят) млади араби раздават безплатно Корана и книжки с ислямски поучения как да уреди човек живота си според законите на шариата. И как всички магазини за сувенири в Лондон се държат от пакистаци и индийци, които продават магнити с английското знаме и пощенски картички с лика на кралицата. 

Църквата "Сейнт Мартин"

Въобще, добрата стара Англия в Лондон стъпка по стъпка се оттегля от реалния живот. И може би за добро. Защото понякога консерватизмът е безкрайно досаден. Например, няма логично обяснение фактът, че в някои английски хотели и домове и досега мивките са с два отделни чучура - за студена и топла вода. Или, защо в баните на англичаните има килим на пода. Наскоро четох статия от психиатър, който твърдеше, че двама от най-популярните герои на английската литература - Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, всъщност са насилници и зле прикити психопати или хора с нарцистично разстройство на личността. Но, дали самата среда на студенина и прекалена пунктуалност и ритуализация не са причина за дистантността и хладината в отношенията между хората, за които четем в класическата английска литература? В случая, това не е толкова важно. Защото мрачният Лондон всъщност не е толкова мрачен. Температурите през есента и зимата тук винаги са по-високи от тези в България. А и всеки ден, според местните жители, около четири часа следобяд, над града се показва слънце, независимо дали по-рано през деня е валяло или са падали камъни от небето. Пъстрата глъчка и многолюдието из улиците на града пък създават хармонична какофония, в която има място за всеки - и за местните хора, и за имигрантите, и за уличните художници, и за просяците, и за шляещите се безцелно туристи, и дори за един български фотограф.