Във Виена всичко е спокойно. Или поне така изглежда през витрината на едно японско ресторанче, непосредствено до Нашмаркт. Неделя по обяд е. Господ е сътворил света за шест дни, а в седмия е решил да почива. Последвали са примера му почти всички магазини в австрийската столица. Добре, че поне трамваят върви и че тук-таме пешеходци се разхождат между опустелите витрини, та все пак нещо мърда пред погледа.

А времето, като по чудо, е прекрасно. В празничния ден небето е покрито с гроздове облаци, които играят на прескочи кобила из безкрайната синева. Идеален момент за разходка сред внушителните старинни дворци, паметници и църкви, стига да не е бръснещият вятър, който поклаща мушкатата по прозорците и подмята купища изпопадали листа из улиците като в ритъм на виенски валс.

Ароматът на японския зелен чай сенча и вкусът на любимата ми супа мисо ме връщат към живота след ранния полет. Красотата и неделното безвремие на Виена са чудесен лек срещу всякаква носталгия. Всичко е на мястото си. Висшите сили са се погрижили всяко нещо да бъде такова, каквото е. Между монументалните сгради пъплят туристи от цял свят. Оглеждат, дивят се, ахкат, и продължават нататък, към следващата си дестинация. Както и всички ние. Виенчани разхождат небрежно домашните си любимци или карат колело по широките като софийска улица велоалеи. Продавачи на билети за представления, облечени в одежди от времето на Моцарт, отегчено са поседнали край Виенската опера и очакват поредната група японски ценители на класиката. Кочияшите край Михелен тракт и района около музеите стягат каретите за поредните туристи. Конете са спретнати, пърхат игриво и потропват с току-що проверените от специален ковач подкови на копитата си по калдъръма. Фонтаните пръскат тонове ситни капчици, които освежават въздуха и блестят на слънцето в чудни светлинни ефекти. В такъв ден всичко изглежда приветливо. Дори паметниците на загиналите от чумните епидемии не носят тъга, а някак напомнят с красивите си композиции, че светът е прекрасен или не, магичен или не, добър или не. И ние сами избираме какъв да го видим.